Човек завършва университет, започва работа и смята, че ученето е приключило. След няколко години инструментът, който е учил, вече не се използва, а новият се учи от колеги на място. Той не е загубил нищо, освен време, през което е смятал, че знанието е трайно. Уменията имат срок на годност и този срок се скъсява. Затова ученето не е еднократен курс, а поддръжка — нещо, което се прави редовно, както се обслужва машина, а не както се купува нова. Ето защо е по-честно да се говори за поддръжка на уменията, отколкото за образование, защото образованието свършва, а поддръжката не.
Механизмът е в това, че пазарът плаща за рядкост и за приложение. Знание, което имат всички, не носи предимство, дори да е добро. Поради това е по-полезно да се учи нещо, което се прилага веднага в реална задача, отколкото нещо, което се учи „за после“. Приложеното знание се проверява, коригира и задържа; неприложеното се забравя. Ето защо най-ефективното учене е малко, но редовно и свързано с работа, която вършиш в момента. Заради това е добре да се учи върху нещо, което вече трябва да бъде свършено, а не върху упражнение, което никой няма да използва.
Следващата част е формата. Формалното образование дава основа и език, на който можеш да задаваш въпроси. Всичко останало се учи в движение: от колега, от документация, от грешка, от малък проект. Ето защо е странно, когато хората чакат курс, за да започнат. Курсът е удобен, защото има ясни граници, но границите са и неговият недостатък: той свършва, а работата продължава. Поради това е по-добре да се учи върху задача, която вече съществува. Заради това е полезно да се търси обратна връзка от човек, който работи това, а не само оценка от курс.