В една зала стои мраморна фигура на мъж, който се готви да хвърли нещо. Той е гол, но никой не се сеща да го нарече неприличен. В съседната зала има снимка на голо тяло и там вече има табелка с предупреждение. Материалът и времето са различни, но разликата не е само в тях. Едно и също изображение може да бъде учебен пример, реклама, светиня или скандал, в зависимост от това къде е поставено и кой го гледа. Голотата е факт. Затова в една и съща зала могат да стоят творби, които се различават по предназначение, и никой да не вижда противоречие. Значението ѝ е решение.
В историята на европейското изкуство голото тяло е било основен предмет, а не изключение. Причината е практическа и философска едновременно. Човешкото тяло е най-трудната форма за рисуване: има мускули, ъгли, движения, пропорции, които окото познава твърде добре, за да прости грешка. Затова обучението е минавало през него. Поради това и днес рисуването на тяло остава най-добрата школа: то не позволява да се скриеш зад сюжет или зад ефект. И защото тялото е и начин да се говори за красота, за сила, за смърт, за уязвимост — теми, за които думите са по-тромави от формите.
Вторият слой е идеализацията. Класическата фигура не е портрет на конкретен човек, а сглобка от най-добрите части, подредени по правила. Това не е било лицемерие, а разбиране, че изкуството не копира природата, а показва нейната идея. Поради това тези тела изглеждат спокойни и недостижими. Те не страдат, не се потят и не остаряват. Ето защо идеалното тяло е по-скоро геометрия, отколкото човек, и това е и силата, и ограничението на цялата традиция. Точно това ги прави полезни за една цел и безполезни за друга: те не могат да разкажат за истинско тяло, защото не са истинско тяло.