Кажи шега за нещо, за което не бива, и виж как реагира стаята. Реакцията е по-важна от шегата. Тя показва къде минава граница, която никой не е начертал. В една компания това може да е детето на приятел, в друга — родината, в трета — любим футболен отбор. Хората без религия също имат такива места. Сакралното не е изчезнало с секуларизацията. То се е преместило и е сменило темите, но е запазило същата функция. Тя се вижда по това кой се обижда, а не по това кой какво твърди.
Признаците са няколко и лесно се разпознават. Първо, темата не се обсъжда свободно — тя се приема, а не се аргументира. Второ, има ритуал: посещение, годишнина, възпоменание, специален предмет. Трето, нарушаването предизвиква непропорционална реакция — не спокойно несъгласие, а обида. И четвърто, има забранени неща: определени думи, определени снимки, определени шеги. Където тези четири се съберат, има свещено, независимо как се нарича. Затова е добре да се забелязва не само какво се пази, но и от кого се пази. Ето защо е добре да се забелязва и кой има право да наруши правилото.
Механизмът е колективен, не личен. Свещеното се създава, когато групата се събере и насочи вниманието си към един и същ предмет — знаме, паметник, песен, човек. В този момент предметът спира да бъде просто нещо и става знак за „нас“. Поради това той трябва да бъде пазен: ако бъде осквернен, сякаш е осквернена самата група. Оттук идва и силата на реакциите. Хората не защитават предмета, а границата на своето „ние“. Именно затова свещеното винаги има и външна граница: кой е вътре и кой е извън общността. Ето защо ритуалът е начин да се покаже, че групата е същата като вчера.