Влез в непозната стая с десет души и виж как за тридесет секунди тя се подрежда. Някой говори пръв, друг се обажда след него, трети прави шега и получава смесена реакция. Още преди да си казал нещо, вече имаш място — ниско, средно или високо. Никой не е гласувал и никой не е обявил резултата, но всички знаят кой е отгоре и кой се извинява пръв. Йерархията се образува сама, защото хората са изключително добри в това да я четат. Ако влезеш повторно след месец, местата ще са същите, а никой няма да е казал нищо.
Механизмът е стар и е свързан с оцеляване. В малка група позицията е означавала достъп до храна, защита и партньори; да я пропуснеш е било скъпо и понякога фатално. Затова вниманието към статуса е автоматично и не изисква мотивация. То се проявява в дреболии: кой прекъсва, кой се извинява, кой сяда където, кой говори последен, чиято шега се приема. Тези сигнали се обработват бързо и почти без съзнание, което ги прави и много силни, и много трудни за фалшифициране. Езикът също издава: кой говори с повече думи, кой с по-малко и кой чака да бъде попитан.
Статусът има два вида и объркването между тях е източник на много нещастие. Единият е придобит — от умение, опит, надеждност; той се дава от другите и трудно се фалшифицира. Другият е показателен — от марки, титли, скъпи предмети; той се купува и работи само докато публиката вярва. Първият издържа на криза, вторият се срива при първия сериозен тест. Затова хората, които разчитат само на втория, избягват ситуации, в които трябва да се покаже работа. Вторият се губи бързо, защото се нуждае от публика, която да го потвърждава постоянно.