Гледаш филм и на двадесетата минута вече знаеш какво ще стане. Героят получава покана, отказва, после тръгва. Среща учител. Минава през изпитание, губи нещо важно, стига до дъното и се връща променен. Познаването на схемата не разваля филма, но обяснява защо толкова различни истории изглеждат еднакви. През миналия век един изследовател на митовете, Джоузеф Камбъл, описва това като път на героя и дава на схемата име, което после влиза в сценариите. Името не е доказателство, но е удобна карта, по която после се работи. Така една схема става видима, преди да я назовем.
Схемата има няколко ясни стъпки. Призив — нещо нарушава обичайния свят и изисква действие. Праг — героят напуска познатото и вече не може да се върне без цена. Изпитания — поредица от задачи, в които се проверява какъв е. Смърт и възкресение — символична или буквална загуба, след която той се връща различен. Завръщане с дар — знание, предмет, способност, която помага на общността. Не всяка история има всички стъпки, но повечето имат поне част от тях. Затова е полезно да се знае цялата схема, дори когато историята използва само две от стъпките.
Схемата работи, защото описва не сюжет, а преход. Всяка общност има момент, в който младият човек трябва да напусне дома и да стане друг — войник, съпруг, занаятчия, възрастен. Разказът за пътуването е начин да се подготви човек за този преход и да се обясни защо е труден. Героят не е задължително воин; той може да е дете, което търси баща си, или човек, който се учи да прощава. Важна е промяната, не битката. Ето защо една приказка за най-малкия брат и един съвременен филм могат да разказват една и съща история с различни думи.