В болнична стая лекар вярващ човек обяснява на семейство какво ще се случи. Той говори с числа и с вероятности, а след това, в коридора, сваля шапка и мълчи минута. Никой не намира това за противоречие, освен ако не е чел твърде много за „войната между науката и религията“. В реалния живот едно и също лице може да държи и двете и да не усеща конфликт, защото те отговарят на различни въпроси. Конфликтът започва не там, където хората вярват, а там, където институциите претендират. И въпросът е по-скоро институционален, отколкото личен.
Науката описва как работи светът: механизми, причини, измервания, които могат да се повторят. Религията отговаря защо има смисъл — какво да правя с това, че съм смъртен, как да живея с другите, какво да кажа на погребение. Тези въпроси не се решават с експеримент и не се опровергават с него. Ето защо конфликтът е най-остър, когато едната страна напусне своята територия: когато религията твърди факти за възрастта на земята, или когато науката твърди, че въпросът за смисъла е безсмислен. Поради това и по-полезният въпрос е не „вярно ли е“, а „на кой въпрос отговаря“.
Исторически картината е по-объркана от готовата формула. Църквата е финансирала астрономия, защото ѝ е бил нужен календар; духовници са се занимавали с математика и оптика; университетите са израснали от църковни училища. Много от големите учени са били вярващи и не са виждали противоречие. Има и обратни примери — осъждания, забрани, книги в списък. Проблемът рядко е бил „знание срещу вяра“, а по-скоро „кой има право да определи истината“ — тоест въпрос на власт. Ето защо и конфликтът рядко е между знание и вяра, а между две институции, които искат едно и също.