На брега на река хиляди хора правят различни неща едновременно. Едни се молят на едно божество, други на друго, трети правят възлияние за мъртъв роднина, четвърти пеят, пети просто са дошли да се изкъпят. Няма един човек, който да ръководи всичко, няма обща книга, която да е разгърната. И все пак всичко това е едно събитие и никой не се обърква. Индуизмът изглежда точно така — не като сграда с един вход, а като град с много улици. Затова и опитът да се намери един център винаги свършва с изключване на някого.
Поради това е трудно да се определи и лесно да се опише погрешно. Той няма основател, няма единен текст и няма общо вероизповедание. Има много стари текстове — химни, епоси, философски трактати — които различни групи смятат за авторитетни в различна степен. Има философии, които са монотеистични, и такива, които не са; има богове, които са върховни в една традиция и второстепенни в друга. Самото име е по-скоро географско и събирателно, отколкото богословско. Единството идва от обща култура. И думата „индуизъм“ е по-удобна за статистика, отколкото за разбиране.
Има все пак неща, които се срещат навсякъде, макар и с различни тълкувания. Дхарма е едновременно закон, дълг и правилният начин на живот за конкретен човек в конкретно положение — затова не е един списък за всички. Карма е причината и следствието, което продължава отвъд един живот. Прераждането е рамката, в която това се случва. Нито едно от тези понятия не се разбира еднакво навсякъде, но всички те оформят представата, че животът е част от по-дълъг ред. Ето защо и сравнението между отделните традиции изисква внимание към това кой говори.