Отваряш новинарски сайт, затваряш банера, затваряш втория банер, четеш три абзаца и излизаш. Не си платил нищо и това изглежда нормално, защото е нормално от години. Но някой е платил заплатата на журналиста, който е написал текста, и този някой не е бил ти. Той е рекламодателят, който е купил твоето внимание на търг. Безплатните новини не са безплатни; те просто имат различна валута. Въпросът е какво се променя в съдържанието, когато плащането стане невидимо. Затова и въпросът „защо новините са безплатни“ има прост отговор: защото някой друг плаща и иска нещо срещу това.
Последиците следват логично. Когато доходът зависи от погледи, се броят погледите, а не разбирането. Затова заглавието става по-важно от текста, а темата — по-важна от проверката. Редакциите започват да произвеждат много и бързо, защото всяка статия е лотария; една от десет ще донесе трафик, а другите девет трябва да излязат навреме. Така се появява и навикът да се пише за онова, което вече се търси. Новината започва да отразява търсенето, а не случващото се. И най-добрите текстове често са тези, които никой не търси — и точно те изчезват първи.
Абонаментът обръща логиката и това е цялата му сила. Когато читателят плаща, редакцията има интерес да е полезна, а не просто забележима; един доволен абонат струва повече от хиляда случайни посещения. Но има цена: достъпът се стеснява до хора, които могат да плащат, а точно тези, които най-малко могат, често имат най-голяма нужда от информация. Ето защо се появиха смесени модели — част от съдържанието безплатно, част за абонати. Нито един не е идеален. Всеки е избор кой да бъде изключен. Поради това и въпросът не е кой модел е честен, а кой кого изключва.