Призовката пристига в обикновен плик и изглежда по-страшна, отколкото е в действителност. В нея пише, че срещу теб има дело, кога трябва да се явиш и какви доказателства можеш да представиш. Не пише обаче какво правиш, ако нямаш пари за адвокат. Повечето хора решават да се справят сами, защото смятат, че адвокатът е лукс за богати. Точно това убеждение е най-скъпото в цялата история, защото държавата има програма за хора точно в това положение, но не я рекламира. Никой не ти казва това на гишето, защото гишето не е място за обяснения, а за приемане на документи.
Правната помощ има два основни вида и разликата между тях е важна. Първият е консултация — кратък съвет какво можеш да направиш, какви документи да събереш и какво да очакваш. Вторият е процесуално представителство — адвокат, който пише, говори и те представлява в съда. Има и трети случай: задължителна защита по наказателни дела, при която съдът е длъжен да осигури адвокат независимо от дохода. Първият въпрос е какъв е видът на делото, а не колко пари имаш. Ако не знаеш тази разлика, може да поискаш едно, а да ти трябва съвсем друго, и да загубиш месеци.
Процедурата е скучна и точно затова хората се отказват. Подава се заявление до органа, който законът определя — обикновено адвокатска колегия или съд. Към него се прилагат документи за доход, за състава на семейството и за самото дело. Ако заявлението бъде уважено, адвокатът се определя и работи за сметка на бюджета. Ако бъде отказано, има срок и начин за обжалване. Междувременно делото върви и сроковете по него не спират да текат. Ето защо е добре да попиташ на място какъв точно е редът и кои документи се искат, преди да изпратиш нещо.