Влизаш в апартамент под наем, харесваш го и плащаш депозит на момента. Договорът е на една страница, написан на ръка, с две изречения. Наемодателят казва: „Всичко е наред, ние сме честни хора“. Година по-късно се оказва, че бойлерът е счупен, а депозитът не се връща, защото стената е надраскана. Спорът не е за пари, а за липса на описание. Затова е добре да се снима всичко още в първия ден, преди да се внесе каквото и да е. Това, което не е записано, се помни различно от всяка страна.
Наемът е договор за ползване, не за собственост. Наемателят получава право да живее там и да ползва нещата, но не може да продава, да променя основно или да преотдава без съгласие. Наемодателят запазва собствеността и правото да получи наема, но не може да влиза когато поиска. Затова е важно да се знае, че депозитът не е такса, а обезпечение, което трябва да се върне. Ето защо договорът трябва да опише три неща: срок и предизвестие, депозит и условия за връщането му, разпределение на ремонтите.
Най-честият конфликт е за състоянието. Наемателят смята, че нормалното износване е негово право; наемодателят — че всяка драскотина е щета. Поради това протоколът при влизане е по-важен от самия договор. Снимки на всяка стая, на мебелите, на брояча, на ключовете; подписан списък какво е налично. Това не е недоверие, а защита и за двете страни. Следователно е добре да се подпише протокол и да се пази, защото той е доказателството, което съдът чете първо. При излизане същият протокол решава спора за пет минути.