Апартаментът е на петия етаж, с две стаи и с балкон. В нотариалния акт обаче има пет имена. Един е собственик на стаята, друг — на дела от коридора, трети — на мазето, а двама са наследили части от всичко. Никой не може да продаде, без да убеди останалите. Живеят в едно и също място и не могат да се разберат за една врата. Затова един имот може да има много собственици и нито един, който да може да реши нещо сам. Собствеността не е връзка между човек и вещ; тя е връзка между хора по повод на вещ.
Тя дава три права и едно изключване. Правото да ползваш, да получаваш ползите и да се разпореждаш — да продадеш, да завещаеш, да ипотекираш. Изключването е най-важното: да можеш да кажеш „не“ на останалите. Но тези права не са абсолютни. Данъкът върху имота е ограничение. Съседското право е ограничение. Отчуждаването за обществена нужда е ограничение. Затова е важно да се знае, че собствеността не е само право, а и задължение към съседите и към града. Ето защо собствеността е социална институция: тя съществува, защото обществото признава изключването.
Съсобствеността е най-честият източник на проблеми. Когато един имот има няколко собственика, всеки може да ползва, но никой не може да изключи другия. Решенията за ремонт, за отдаване под наем и за продажба изискват съгласие, а съгласието изисква разговор. Ако разговорът не работи, остава съдът, който може да раздели имота или да разпореди продажба. Поради това е по-добре да се уреди всичко в началото, а не когато имотът вече е блокиран и никой не иска да отстъпи. Това е скъпо, бавно и обикновено унищожава отношенията, които са били причината за общата собственост.