Първият работен ден: подписваш договор, който не си чел, и получаваш ключ и парола. Всичко изглежда договорено. После се оказва, че извънредният труд е по изключение всяка седмица, че отпускът се дава, когато е удобно на екипа, и че предизвестието тече само в една посока. Формално си свободен; практически си в слаба позиция. Ако договорът не описва извънредния труд, той се превръща в норма, защото никой не брои часовете. Затова е добре да се пита колко често и колко дълго. Трудовото право съществува точно заради тази разлика между формална и реална свобода.
Причината е, че трудовият договор не е равен. Работникът има нужда от работата повече, отколкото работодателят от конкретния работник — той може да намери друг, а ти не можеш да живееш без доход. Тази асиметрия не е злонамереност, а структура. Затова законът налага минимуми, за които не се договаряш: отпуск, почивка, безопасност, срок на предизвестие, ограничение на извънредния труд. Ето защо е важно да се знае, че тези минимуми не могат да бъдат отменени с подпис, дори да си се съгласил. Те са императивни. Те не са подарък, а корекция на неравностойна позиция.
Цената на тази защита е по-малка гъвкавост. Ако е скъпо да освободиш човек, фирмата мисли два пъти преди да наеме. Ако извънредният труд е ограничен, тя наема втори човек или отказва поръчка. Поради това има реален конфликт: по-силна защита за тези, които имат работа, и по-малко входове за тези, които нямат. Икономистите го наричат защита на вътрешните за сметка на външните. Следователно всяка реформа в тази област има губещи и печеливши и никой не може да обещае, че ще е по-добре за всички. Това не прави защитата грешна; прави я въпрос на баланс.