След погребението семейството се събира на маса и някой казва: „Трябва да уредим къщата“. Настъпва тишина. Всички знаят, че къщата е една, а наследниците са три, и че единият е живял там последните десет години. Никой не иска да говори за пари на четвъртия ден. Затова разговорът се отлага, а после се води в съда. Затова е по-добре да се говори за имота, докато никой не е в траур, отколкото след това. Наследството е правен въпрос, който започва като емоционален и свършва като скъп.
Законът определя кръга на наследниците и дяловете. Децата наследяват по равно, съпругът има своя част, родителите — при определени условия. Завещанието може да промени разпределението, но не напълно: има запазена част, която близките получават независимо от волята. Това ограничение съществува, за да не бъдат лишени хора, за които законът смята, че имат основателна претенция. Ето защо е важно да се знае, че завещанието не може да лиши напълно близките и това е защита, а не намеса. Поради това свободата на завещание е по-малка, отколкото хората си представят.
Процедурата е скучна и следователно се пропуска. Трябва да се установи кой е наследник, да се опише имуществото, да се плати данък, да се прехвърли с нотариален акт. Ако има имот, банка, кола и дългове, всяко от тях има отделен ред. Ако някой наследник не е съгласен, сделката се блокира. В резултат на това наследството не се урежда с устно споразумение на масата; то се урежда с документи. Ето защо е добре да се направи списък на имуществото и на документите, преди да се отиде при нотариус. Разговорът е необходим, но не е достатъчен.