Две държави спорят за остров. Никоя не признава съда на другата, нито има световна полиция, която да изпълни решение. Въпреки това те водят дело, представят документи и след години приемат присъда, която не им харесва. Защо? Защото цената да не я приемат е по-висока от цената да я приемат: загуба на репутация, на кредит, на съюзници. Затова е по-полезно да се пита каква е цената на отказа, отколкото има ли полиция. Международното право работи не чрез сила, а чрез цената на отказа.
То няма законодател, който да приема закони за всички, нито полиция. Има договори, които държавите подписват; обичай, който се е утвърдил с практика; и съдилища, които решават само ако страните са приели тяхната компетентност. Изпълнението е слабото място: решението може да бъде игнорирано. Затова системата разчита на три неща — реципрочност, репутация и вътрешен натиск. Ето защо е важно да се знае, че реципрочността е механизъм, който работи и без съд. Ако нарушиш правилото днес, утре нямаш основание да искаш защита по същото правило.
Поради това големите държави спазват повечето правила, макар да могат да ги нарушат. Не от доброта, а защото системата им е полезна: те имат най-много договори, най-много инвестиции и най-много интерес от предвидимост. Нарушаването е избирателно и обикновено там, където цената е приемлива. Малките държави разчитат на същото по-силно, защото нямат друг инструмент. Следователно е добре да се гледа не само какво казва една държава, а какво прави, когато е на нейно място. За тях правилото е единствената им защита срещу по-силния съсед.