В залата всички говорят по ред. Съдията пита, адвокатите се редуват, свидетелят отговаря кратко. Отстрани изглежда бавно и формално — защо не се каже направо кой е прав? Отговорът е, че никой не знае кой е прав в началото. Процесът не е ритуал около истината; той е начинът тя да бъде установена при липса на очевидец, който да я знае цялата. Затова е добре да се гледа на процеса като на метод, а не като на театър, който може да бъде съкратен. Затова редът е част от метода, а не украшение.
Процесът работи като състезание с правила. Две страни представят доказателства и оспорват тези на другата; независим съд решава кой е убедителен. Истината не се открива от съда — тя се установява чрез проверка. Ето защо страните са мотивирани да търсят слабостите на противника, а това е безплатен контрол на качеството. Слабостта е, че печели по-добре подготвеният, а не винаги правият. Поради това е важно да се знае, че равенството пред закона не е равенство на средствата и следователно помощта е нужна. В резултат на това правната помощ е част от справедливостта.
Процедурата има и втора функция: тя ограничава произвола. Ако съдията може да реши без правила, той може да реши както иска. Ето защо има срокове, редове, допустими доказателства и задължение да се мотивира решението. Мотивите са важни, защото позволяват проверка: не само какво е решено, но и защо. Решение без мотиви е заповед, а не съдебен акт. Поради това мотивите са това, което прави решението проверимо, а не само обявено, и точно те се четат първо при обжалване. Следователно лошо написан мотив е по-сериозен проблем, отколкото изглежда.