Къщата е бяла, с плосък покрив, вдигната на тънки колони, а прозорците минават по цялата фасада като лента. Вътре няма носещи стени, само няколко стълба, и стаите могат да се местят, без сградата да падне. Кухнята е малка и функционална, банята е светла, а от всеки прозорец се вижда небето. Затова и къщата изглежда еднакво от всички страни: няма лице и гръб, защото няма йерархия. Всичко това изглежда като стил, но е по-скоро програма: сградата трябва да бъде съобразена с функцията, светлината и тялото, а не с традицията и фасадата на съседа.
Техническият ключ е стоманобетонната конструкция. Когато носещите стени се заменят с колони, планът се освобождава: можеш да поставиш стена навсякъде или никъде. Фасадата също се освобождава, защото вече не носи тежест — затова се появява лентата прозорци, която пуска светлина навсякъде. Покривът може да стане градина или тераса. Затова и модернизмът е по-скоро набор от технически възможности, отколкото стил с определен цвят. Тези три свободи — план, фасада и покрив — са най-важното техническо наследство на модернизма, дори когато сградата не изглежда бяла и плоска.
Идеята е била демократична и това често се забравя. След войните милиони хора живеят в тъмни, влажни и пренаселени жилища. Модернизмът обещава светло, въздух, хигиена и минимално пространство за всеки — не лукс, а достойнство. Поради това първите му проекти са социални жилища, санаториуми, училища. Ето защо първите му сгради имат толкова малко украса: всяка излишна част е цена, която някой плаща. „Къщата като машина за живеене“ не значи бездушна кутия, а сграда, в която всяка част има функция и нищо не е излишно. И модернизмът е технически, преди да е визуален.