На покрива има панел, а електромерът в слънчев ден се върти назад, защото къщата произвежда повече, отколкото харчи. В седем вечерта същият панел не произвежда нищо, а вътре светят лампи, готви се и работи климатик. Тези две снимки от един и същи ден описват цялата трудност на възобновяемата енергия. Тя е евтина, когато я има, и я няма, когато най-много ти трябва. Затова въпросът вече не е колко струва панелът, а какво прави системата, когато слънцето залезе и вятърът стихне. Именно вечерният недостиг определя колко струва цялата система.
Слънцето и вятърът не могат да бъдат накарани да работят повече, а електричеството в мрежата трябва да се произвежда точно когато се консумира. Складирането в големи количества все още е скъпо, затова балансът се поддържа в реално време и всяко отклонение се коригира с резерв. Когато делът на променливите източници е малък, това е лесно и почти не се забелязва. Когато е голям, всяка следобедна вълна от слънце и всяка ветровита нощ стават изпитание за оператора. Ето защо проблемът се мести от производство към управление. Поради това всеки нов мегаватт променя не само производството, а и начина на работа на мрежата.
Решението има няколко форми и нито една не е достатъчна сама, което е и причината темата да е толкова техническа. Батериите поемат кратки разлики от порядъка на часове, но не и сезонни. Хидроенергията с язовир работи като огромна батерия, ако има вода и ако помпите могат да я върнат обратно. Междусистемните връзки позволяват излишъкът от една държава да помогне на съседна. Управлението на търсенето мести консумацията към часовете с изобилие, вместо да строи мощност за пика. Всяка от тези гъвкавости струва пари, но по-малко от това да се държи цялата мощност в готовност.