В късна есен двама съседи на една улица се разбират за размяна, която не минава през пари. Единият има пълен мазе с картофи и повече, отколкото ще изяде; другият е майстор и може да поправи покрива, който тече от две зими. До вечерта единият има сух таван, другият — зимнина. Никой не е спечелил за сметка на другия и никой не е излъгал. Двамата просто са преместили нещо там, където то струва повече. Парите не са нужни там, където двамата могат да се разберат директно.
Всяка доброволна размяна почива на разлика в оценките. Ти даваш нещо, което цениш по-малко, и получаваш нещо, което цениш повече — иначе не би се съгласил. Същото важи и за другия, но с обратни знаци. Затова сделката не преразпределя фиксирана пита: тя създава стойност, защото след нея и двамата са по-добре, отколкото преди. Това е и причината търговията да оцелява при всякакви режими — дори когато е забранена, тя се намира. Тя само променя цената на риска. Търговията не е игра с нула и точно това е най-трудното за вярване.
Втората печалба идва от специализацията. Ако всеки прави всичко, той прави всичко посредствено и губи време в смяна на задачи. Когато се разделят стъпките — един отглежда, друг превозва, трети продава — всеки натрупва умение и произвежда повече за същото време. Печалбата не е само в по-ниската цена, а в количествата, които иначе не биха съществували. Затова бедните страни печелят най-много от отваряне, а богатите — от достъп до евтини части. Специализацията има и цена — зависимост от другите, която се усеща едва при криза и при затворена граница.