Кутия пристига на вратата с етикети от три държави. Вътре има устройство, чиито части са пътували по море, после с влак, после с камион; сглобени са на място, където трудът е евтин, а частите — близо. Никой от хората, които са го направили, не е виждал целия продукт. Всеки е видял своята стъпка: едната страна, един винт, една проверка. Ефективността идва точно от това — никой не се разсейва с чуждата работа — и точно оттам идва уязвимостта. Никой не знае как се прави цялото нещо и никой не носи отговорност за него.
Логиката е стара: специализацията увеличава количеството, а размяната позволява всеки да прави това, което му излиза най-евтино. Добавя се и втори слой — точно навреме. Фабриката не държи склад, а получава частите в деня, в който ѝ трябват, защото складът е пари, които стоят неподвижни. Така цената пада, но всяка връзка става тънка. Ако една пратка закъснее, не се губи една част, а спира цялата линия, защото няма буфер, който да я замести за два дни. Затова веригата е толкова ефективна, колкото е тънка най-слабата връзка, която я държи.
Уязвимостта има три източника. Първият е концентрация: ако един доставчик прави нещо, което малцина могат, той става точка, от която зависи всичко. Вторият е времето: частите пътуват седмици, значи всяко решение се взема върху прогноза, а прогнозите грешат. Третият е ефектът на камшика: дребно колебание в търсенето се усилва, докато стигне до суровината, защото всеки по веригата поръчва малко повече от нужното, за да се застрахова. После излишъкът се връща като спад. Никой от тези три ефекта не се вижда в ценообразуването, докато не се прояви.