Автобусът от село до града тръгва в пет и половина сутринта и е пълен с хора, които отиват на работа, на лекар или на училище. Никой от тях не живее там, където работи. Те са част от движение, което не се вижда на картата: всяка година хората се местят от по-малките места към по-големите, защото там са услугите. Урбанизацията не е мода и не е заговор на строителите. Затова една спирка на автобуса може да реши повече от един жилищен проект, защото тя свързва хора с услуги. Тя е резултат от това къде е по-лесно да се стигне до нещо.
Причината е икономия от мащаб. Вода, канализация, ток, училище, болница, транспорт — всичко това е по-евтино на човек, когато хората са близо едни до други. Един лекар може да обслужи хиляда души в град и десет в разпръснато село. Затова услугите се появяват там, където има достатъчно хора, а хората се местят там, където има услуги. Ето защо е по-евтино да се построи градът наново, отколкото да се обслужва разпръснато село с всичко необходимо. Този кръг е самоподдържащ се и поради това малките места губят дори когато никой не им желае злото.
Проблемът е, че градът расте по-бързо от мрежите си. Улици, канали, училища и болници се правят след като хората дойдат, а не преди. Така се появяват квартали без ток, без вода и без адрес, които после е много по-скъпо да се свържат, отколкото да бяха планирани. Има и втори ефект: цените на жилищата растат, защото търсенето е по-голямо от предлагането, а новото строителство е бавно. Следователно в много градове водопроводът е по-стар от кварталите, които обслужва, и това се разбира при първата авария. Така градът става едновременно по-богат и по-недостъпен.