На малък остров птиците не се страхуват от хора, защото не са се научили. Туристът слиза от лодката, а птицата стои на пътеката и го гледа. Това е очарователно и е предсмъртна бележка: същата липса на страх работи и срещу плъх, слязъл от кораб. Изолацията създава видове, които не познават хищници, и точно затова ги губи първи. Затова островите са място, където еволюцията се вижда бързо — и където се губи още по-бързо, отколкото някой успява да я опише. Островът е едновременно лаборатория на еволюцията и място, където тя се чупи най-бързо.
Механизмът е прост: малка популация, дълга изолация, малко конкуренция. Видовете, които пристигат, се променят в посока, която на континента не би оцеляла — загуба на крила, гигантизъм или джуджест, доверчивост. В същото време генетичното разнообразие е малко, защото всички произлизат от малцина основатели. Малка популация е по-податлива на болести и на случайни колебания. Ето защо един остров може да има вид, който не съществува никъде другаде, и да го загуби в рамките на едно поколение. Поради това уникалността и уязвимостта не са две отделни свойства, а две страни на едно състояние.
Когато пристигне нов вид, той не среща съпротива. Няма хищник, който да го яде, няма паразит, който да го спира, няма конкурент, който да му вземе храната. Плъхът, котката и козата са направили това на десетки острови. Резултатът често е не постепенно изместване, а срив за няколко години. Следователно проверката на лодка и на багаж е по-важна от всяка кампания за защита на природата, колкото и хубава да е тя. В резултат на това на островите карантината е по-важна, отколкото на континента, и ето защо проверката на багажа е природозащитна мярка, а не бюрокрация.