След първия сняг по горския път има следи, които не приличат на кучешки. Те вървят в една линия, стъпка по стъпка, без отклонения, и се губят там, където гората става по-гъста. Ако седнеш на тихо място привечер, можеш да чуеш вой, който върви по посока и после изчезва толкова внезапно, колкото е започнал. Вълкът е рядко виждан и точно затова около него има повече разкази, отколкото наблюдения. Но историята, която е важна, не е за страх, а за това какво се случва с гората, когато хищникът липсва.
Вълкът е върхов хищник и яде основно копитни животни, като избира по-слабите, болните или младите. Така той влияе не само на числеността, но и на поведението, защото тревопасните не стоят дълго на едно място и не пасат до голо край реката. Растителността по бреговете се възстановява, сянката се връща, водата се охлажда, а с нея се връщат рибите и птиците. Това се нарича трофична каскада: влияние, което слиза надолу по хранителната верига, без никой да го е планирал. Каскадата обаче не е закон, а тенденция с условия.
Силата на каскадата зависи от това дали има достатъчно плячка, дали има други хищници, каква е гората и колко е голяма територията. В малки и разкъсани гори ефектът е слаб, защото вълците не могат да поддържат стабилна територия и живеят на ръба. Затова „връщането на вълка оправя всичко“ е също толкова опростено, колкото „вълкът е само проблем“. Екологията работи с условия, а не с лозунги, и ето защо един и същ вид може да има различен ефект в две долини. Поради това снимката на една долина не описва цялата екология.