Куче порода, която познаваш, изведнъж ражда котило с различен цвят козина. Никой не го е планирал; просто се е появила вариация. Ако новият цвят помага да се скрие по-добре или да издържа на студ, тези кученца оцеляват по-често и рано или късно потомството им става мнозинство. Никой не е решил това. Нито кучето, нито стопанинът, нито природата като съзнание. Просто една вариация се е оказала по-успешна в конкретна среда и статистиката е свършила останалото. Затова еволюцията е по-скоро статистика, отколкото история с герой. Затова резултатът е статистика, а не решение.
Механизмът има три части и всичките са важни. Първо, вариациите съществуват и се появяват случайно — от мутации, от разместване на гени, от половия процес. Второ, средата не е еднаква за всички: има хищници, болести, температури, конкуренция. Трето, различните варианти се размножават с различна успеваемост. Ако тези три неща са налице, резултатът е неизбежен: честотите се променят от поколение в поколение. Това е естественият отбор и той не изисква нищо друго освен време. Ето защо отборът е механизъм, който работи и без никой да го наблюдава.
Важно е да се разбере какво отборът не прави. Той не създава вариации, за да реши проблем; той само запазва онова, което вече е налице. Не планира напред и не знае към какво върви. Поради това организмите изглеждат „проектирани“, без да са: всяка особеност е резултат от поредица от малки предимства в минали условия. И затова има неща, които изглеждат като дефекти — болка, страх, влечение към сладко и мазно. Те са били полезни в среда, различна от нашата, и са останали. За тази причина много от това, което наричаме човешка природа, е компромис с минала среда.