Една река в горното течение и същата река в долното изглеждат като различни неща. Горе е тясна, бърза, с камъни и шум; долу е широка, бавна, кафява и тиха. Горе тя реже, долу натрупва. Между двете има цяла поредица от решения, които реката е взела без никого да я пита: къде да завие, къде да отложи пясък, къде да подкопае бряг. Затова картата на една река е и карта на нейната история, записана в наклон и наноси. Всяко от тези решения оставя следа, а следата е това, което наричаме долина.
Водата работи с две неща: наклон и товар. Колкото по-голям е наклонът, толкова по-бързо тече и толкова по-големи камъни може да носи. Бързата вода реже коритото и го задълбочава. Когато наклонът намалее, скоростта пада и товарът се отлага: първо камъните, после пясъкът, накрая тинята. Затова в планината има проломи, а в равнината — широка долина и наноси. Ето защо по дължината на реката има места, където тя се вкопава, и такива, където се разлива. Реката не е тръба, а транспортна система с променлива цена на превоза.
В устието се получава нещо интересно. Когато реката срещне стояща вода, скоростта ѝ пада рязко и целият товар отива на дъното. Така се ражда делта — плоска, разклонена, изградена от пръст, донесена от стотици километри. Тя е изключително плодородна, защото е прясна почва с минерали, и изключително крехка, защото е ниска и се сляга. Ако наносите спрат, делтата не просто спира да расте — тя започва да потъва, а морето влиза в нивите. Поради това делтата е едновременно най-богатата и най-застрашената част от цялата речна система.