Ледникът изглежда неподвижен, но под него тече вода. От езика му излиза поток, който е кален и студен, а над него виси сив насип от камъни — морена, която ледът е избутал напред. Ако стоиш до него час, няма да видиш движение. Ако имаш два камъка, оставени на едно място преди години, ще видиш, че ледът ги е отнесъл. Ледникът е река от твърдо вещество, която се движи толкова бавно, че човешкото око не може да я проследи. Затова ледникът е по-добър пример за бавност, отколкото за неподвижност.
Образува се там, където снегът пада повече, отколкото се стопява. Снегът се уплътнява, въздухът излиза, кристалите се слепват и се получава плътен лед. Когато слоят стане достатъчно дебел, тежестта го кара да потече надолу по наклона. Растежът е в горната част, загубата — в долната, а границата между двете се нарича равновесие. Ако загубата надвиши растежа за дълго, езикът се отдръпва. Затова един ледник може да изглежда стабилен в продължение на години и после да се отдръпне рязко, когато балансът се обърне. Важно е и колко бързо реагира — десетилетия, не сезони.
Ледът е и архив. Снегът, който се е превърнал в лед, е затворил в себе си мехурчета въздух от времето, когато е паднал. Ако извадиш цилиндър от ледника и го анализираш, можеш да прочетеш състава на атмосферата отпреди хиляди години. Ето защо ледниците са единственият пряк запис на въздуха от миналото. И едновременно с това те са воден резервоар: през сухия сезон реките се хранят от бавното им топене. Поради това един цилиндър лед може да разкаже за много години назад и точно това го прави ценен. Това е и причината ледниците да се изследват внимателно, преди да се стопят.