Фабриката работи до реката и пуска вода, която никой не пие. В сметката ѝ този разход не съществува — тя плаща за ток, за труд, за суровини. Плаща го някой друг: рибарят, кметът, който чисти, семействата надолу по течението. Точно това е външен ефект — цена, която не влиза в сметката на този, който я създава. Икономистите казват, че при такива ефекти пазарът произвежда твърде много от вредното. Затова икономистите казват, че проблемът не е моралът на собственика, а липсата на цена.
Механизмът е в липсващата цена. Ако замърсяването струваше на фабриката колкото струва на обществото, тя щеше да го намали до момента, в който намаляването стане по-скъпо от вредата. Без тази цена тя няма причина да го прави — и не защото е зла, а защото не вижда разхода. Затова решението не е морален призив, а нещо, което връща цената в сметката: данък върху вредата, квота, отговорност за щетите. Ето защо цената е най-тихият инструмент за промяна на поведение, който съществува.
Съществуват и положителни външни ефекти и те се пропускат по-често. Ваксинираният човек пази и другите; обученият работник прави по-добър екип; поправената фасада вдига цената на целия вход. В тези случаи пазарът произвежда твърде малко, защото този, който плаща, не получава цялата полза. Поради това и тук има намеса, но в обратната посока — субсидия, обществена услуга, задължение, което всички спазват. И добрите политики понякога приличат на плащане за нещо, което изглежда, че всеки би направил без пари.