По склоновете на мнозина вулкани хората отглеждат зеленчук в почва, която е толкова черна, че изглежда влажна и в сухо време. Тя е такава, защото е пепел и стопена скала, разпаднали се на минерали. Селото е построено на стотина метра от кратер, който пуши. Някой би попитал защо не се преместят. Отговорът е в самата почва: тя дава три реколти, а полето на равнината — една. Затова рискът не е нещо, което тези хора не знаят — той е част от сметката, която правят всяка година. Рискът е цената на плодородието и хората я плащат доброволно.
Вулканът е място, където вътрешността на планетата има изход. Магмата се образува там, където скалата се стопява — при сблъсък на плочи, при раздалечаване или над гореща точка в мантията. Тя е по-лека от околната скала и се издига, събирайки се в камера. Колкото по-вискозна е магмата, толкова по-трудно излиза газът и толкова по-експлозивно е изригването. Течностите магми изтичат спокойно; гъстите се разкъсват. Затова един вулкан може да бъде спокоен извор на пара и след седмица — катастрофа. Разликата между атракция и катастрофа е в химията.
Второто следствие е климатично. При голямо изригване в стратосферата попадат ситни частици и серни газове, които отразяват част от слънчевата светлина и се задържат години. Резултатът е по-хладно лято, по-слаба мусонна циркулация и лоши реколти на другия край на света. Ето защо един вулкан може да предизвика глад на континент, който не е усетил труса. Поради това историята на големите изригвания се чете в годишните пръстени на дърветата и в ледените слоеве. Това е най-ясната демонстрация, че атмосферата е единна система: няма отделно небе за отделна държава.