Сложи карта на Южна Америка до карта на Африка и ги приближи. Бреговете се вписват един в друг като откъснати парчета от една кора — не перфектно, но достатъчно, за да те накара да опиташ. Още през 16 век хората са забелязали това и са го обяснили с потоп, а не с движение. Затова днес движението се измерва с прибори, които виждат милиметри, а не с разкази. Днес знаем, че не са били далеч от истината за формата и напълно погрешни за причината: континентите наистина са били заедно и наистина са се разделили, но не защото водата се е покачила.
Земната кора е разделена на плочи, които лежат върху по-горещ и по-пластичен слой. Топлината от вътрешността създава бавни течения, които дърпат и разкъсват. Там, където плочите се раздалечават, магма излиза и се втвърдява, а новата кора избутва старата настрани. Там, където се сблъскват, едната потъва под другата и се стопява. Скоростта е от порядъка на сантиметри годишно — колкото расте нокът. За човешки живот това е нищо; за геоложко време е достатъчно да се преместят континенти. Затова движението не се усеща, а се измерва. Никой не вижда процеса, защото той трае по-дълго от един човешки живот.
Доказателствата дойдоха от камъните. Едни и същи вкаменелости от сухоземни животни се намират на бреговете на два континента, разделени от океан, който те не биха прекосили. Скалите от двете страни имат еднаква последователност от слоеве и еднакви магнитни ивици. Магнитните ивици бяха решаващи: те записват посоката на полето в момента на втвърдяване и показват симетрични шарки от двете страни на разлома. Ето защо кората не стои на едно място, а се ражда в средата и се избутва настрани. Поради това магнитните шарки са симетрични, като запис, който се повтаря от двете страни.