В горещ следобед площадът в центъра е празен, асфалтът е мек, а въздухът трепти над него. Пейките нямат сянка, дърветата са малки и скоро засадени, а сградата отсреща отразява слънцето като огледало. Хората са се прибрали, но не всички могат: възрастните, болните и тези без климатик остават вътре при затворени прозорци. Това е сцена на риск, който не изглежда драматично, защото е тих и бавен. Адаптацията започва точно с такива места, а не с диги и бетонни стени. Затова горещата вълна убива най-много там, където никой не я е планирал.
Адаптация означава да се подготвим за промяната, която вече е в ход, докато смекчаването означава да намалим причината. Двете не се заместват, но и не се изключват, защото част от затоплянето е неизбежна дори при нулеви емисии. Затова инвестицията в подготовка е застраховка, която се изплаща при събитие, а не при спокойна година. Икономистите я наричат „без съжаление“, когато ползата е положителна дори при по-мек сценарий. Сянката и канализацията са точно такива мерки. Ето защо е грешка да се чака пълна сигурност, преди да се инвестира в сянка и вода.
Мерките изглеждат скромно и поради това се подценяват. Дърветата охлаждат чрез сянка и изпарение, а едно улично дърво може да свали температурата на асфалта повече от всеки уред. Светлите покриви отразяват слънцето, пропускливите настилки позволяват на водата да влезе в земята, а не в канала. Ранното предупреждение за жега спасява животи, защото хората не знаят кога да се обадят на съседа. Правилата за сградите определят дали новото строителство ще страда след двадесет години. Всяка от тези мерки е малка и работи само в комбинация с останалите, защото горещината е общ проблем на улицата.