Чашата на масата започва да дрънчи леко, после масата се мести два сантиметра и спира. Всичко е свършило, преди да решиш какво да правиш. Няма облак, няма цвят на небето, няма знак, който да е бил там предишния ден. Това е най-неприятното при земетресенията: те са единственото голямо природно бедствие, което идва без предупредителен период. Всички останали — наводнение, буря, пожар — дават поне минути. Тук понякога няма и секунда, а решението трябва да е взето предварително. Това е и причината подготовката да е по-важна от реакцията в самия момент.
Причината е в начина, по който скалата се държи. Плочите се движат, но ръбовете им често са заключени от триене. Напрежението се трупа години, десетилетия, понякога векове — бавно, без видим ефект. Скалата се деформира еластично, като пружина, която някой натиска. Когато напрежението надмине това, което триенето може да удържи, разломът се разкъсва за секунди и енергията се освобождава като вълни. Затова учените могат да кажат къде е вероятно, но не и кога точно, и това не е слабост на метода. След това скалата отскача обратно и цикълът започва отново.
Затова прогнозата е различна от прогнозата за времето. Атмосферата е хаотична, но наблюдаема; твърдата земя е затворена и ние виждаме само повърхността ѝ. Няма начин да се види състоянието на всеки метър от разлом на дълбочина. Ето защо хората вярват на прогнози, които звучат точно, и не вярват на вероятности, които звучат размито. Поради това вместо точна дата се дава вероятност за район и период — което е полезно за строежи и застраховки, но безполезно за човек, който иска да знае дали да спи навън тази нощ.