През януари в тази къща няма радиатори, а вътре е около двайсет градуса. Стените са дебели, прозорците са тройни, а вентилацията работи постоянно и изкарва топлината от използвания въздух, преди да го изпусне навън. Къщата не е „умна“ в смисъла на приложения и екрани; тя е глупава и много добре изолирана. Това е основната разлика между скъпата технология и добрия проект. Пасивната сграда не се отоплява, защото губи малко — и точно това е идеята, която повечето хора пропускат. Затова и най-важната част от една такава къща не се вижда — тя е в дебелината на стената.
Защо енергията е важна точно тук? Защото една сграда изразходва по-голямата част от енергията си през годините на използване, а не при строежа. Отопление, охлаждане, топла вода, осветление — това е дългата сметка. Затова изолацията, ориентацията и въздухонепроницаемостта са по-важни от скъпите материали по фасадата. Има и подробности, които решават всичко: топлинни мостове, тоест местата, където студът влиза през бетон; сенниците, които спират лятното слънце; сянката от дърветата. Ето защо и най-скъпият ремонт е този, който започва с нова фасада, а не с топлинни мостове. Поради това пасивната сграда е по-скоро навик, отколкото технология.
Икономиката обаче е неудобна. Инвестицията е сега, а ползата е после и често за друг — за следващия собственик или за наемателя, който плаща сметките. Това се нарича разделен стимул и е причината много сгради да остават неремонтирани, дори когато ремонтът би се изплатил. Следователно политиките работят, когато някой друг поеме част от първоначалния разход: субсидия, кредит, данъчно облекчение. Без това всеки чака другия да инвестира, а сградата продължава да губи топлина през фугите. В резултат на това и най-ефективната политика помага на този, който плаща сметките, а не на този, който строи.