В суха борова гора през август се чува пукане, което прилича на стъпки по стъкло. После мирише на смола, а над дърветата се вдига колона дим, която се вижда от съседното село. Огънят не е едно събитие, а процес с три условия: гориво, кислород и топлина, и ако едното липсва, процесът спира. Горивото е растителността, кислородът е във въздуха, а топлината идва от мълния, от искра или от човешка ръка. Затова гасенето винаги е опит да се отнеме едно от трите, най-често горивото пред фронта или топлината с вода. Гасенето е надпревара с времето, не с огъня.
Проблемът е, че горивото се натрупва бавно и никой не го забелязва, докато не стане много. В гора, в която всеки малък огън е бил гасен десетилетия, клоните, храстите и падналата иглица остават на място и образуват непрекъснат слой от земята до короните. Този слой се нарича стълба, защото позволява на огъня да се качи от тревата до дървото. Когато най-накрая пламне, огънят вече не е повърхностен, а коронен, и тогава гасенето е почти невъзможно. Затова по-добрият въпрос е не как се гаси, а какво е останало да гори.
В много екосистеми огънят не е катастрофа, а част от цикъла, и видовете там са се приспособили. Боровите шишарки на някои видове се отварят само при висока температура и разпръскват семената си върху прясно изгорената земя. Други растения имат подземни органи, от които израстват отново след пожар, защото корените са останали живи. Честото и слабо горене поддържа открити гори и ливади, а ако го спрем, храстите ги задушават. Ето защо пълното отсъствие на огън променя състава на гората не по-малко от самия огън. Поради това забраната на всякакъв огън е толкова промяна, колкото и палежът.