Приливът е висок, небето е ясно, а улицата до пристанището е под вода, макар да не е валяло от седмица. Водата е влязла през канализацията, защото е стигнала по-високо от обичайното, и се е проснала на десетина сантиметра. Такива наводнения изглеждат безобидни, защото са плитки и кратки, и точно затова рядко се обсъждат. Те са първият ясен знак, че базовото ниво се е променило, а не че улицата е потънала. Разликата между двете обяснения не е словесна, защото определя какво може да се направи. Ако морето се вдига, отговорът е защита; ако земята потъва, отговорът е съвсем друг.
Нивото се покачва по два независими механизма и е важно да не се смесват, защото всеки има различна скорост. Първият е топлинното разширяване: по-топлата вода заема повече място, дори без нито един грам лед да се е стопил. Вторият е добавянето на вода от сушата, когато ледниците и континенталните ледени щитове се топят и се стичат в океана. Затова има значение къде е ледът: ако плава в морето, топенето му не променя нивото, както не се променя нивото в чаша с лед и вода. Плаващият лед вече измества водата, която ще заеме, когато се стопи.
Третият фактор е местен и често по-важен от глобалния, макар да не влиза в общите изчисления. Земята в много крайбрежни градове потъва заради уплътняване на наносите, заради изпомпване на подземни води и заради тежестта на самата инфраструктура. Ето защо относителното ниво, тоест разликата между водата и улицата, може да расте по-бързо от океана. Има и обратни случаи, в които земята се вдига след оттегляне на леда и брегът печели сантиметри. Поради това нито едно средно глобално число не описва конкретен бряг и не може да служи за решение.