Рибарите по източното крайбрежие на Тихия океан познават една странност. В някои години водата е по-топла, рибата изчезва и вали толкова, че пустинята покрива с трева. В други години има обратното: студена вода, богат улов, суша. Те дават на топлата година име, което влиза в езика на науката, защото явлението е реално и се повтаря. Това е един от малкото случаи, в които местно наблюдение става глобален термин. Днес същото име се използва за цяла система от промени в океана и атмосферата, а не само за местното течение.
Механизмът започва с ветровете. Обикновено пасатите духат от изток на запад и избутват топлата повърхностна вода към Азия, а край бреговете на Америка остава място, което се запълва с вода от дълбините. Тази вода е студена и богата на хранителни вещества — затова там има риба. Когато ветровете отслабнат, топлата вода се връща обратно на изток и слоят ѝ се разстила като одеяло. Дълбоката вода вече не излиза и рибата губи храната си. Затова риболовът в този район е толкова променлив — не защото рибарите работят различно, а защото океанът им сменя условията.
След това се включва обратна връзка. Топлата вода затопля въздуха над нея, той се издига и променя налягането, а промяната на налягането отслабва ветровете още повече. Така едно малко отклонение се подсилва само. Ето защо явлението има две състояния и преходи между тях, а не плавна люлка. Учените описват тази система като трептене, при което океанът и атмосферата се държат взаимно. Така едно отклонение може да се засили само и да удържи месеци, вместо да изчезне за седмица. Поради това явлението се описва като трептене, а не като еднократно събитие.