В тропическата гора дъждът не идва като в Европа — с фронт, който се вижда на хоризонта. Той се събира за час, удря силно и свършва, а след него въздухът е толкова влажен, че дрехите не изсъхват. Въпросът, който рядко се задава, е откъде идва тази вода. Затова гората не е само дървета, а и вода, която се движи между тях и небето. Отговорът е по-странен, отколкото изглежда: голяма част от нея е била в гората преди това — в листата, в стволовете, в почвата — и се е върнала във въздуха.
Дърветата изпомпват вода от почвата и я изпускат като пара през устицата на листата. Едно дърво прави малко; милиарди дървета правят течение. Тази влага се издига, охлажда се и пада отново — понякога на същото място, понякога на стотици километри по-нататък, носена от вятъра. Климатолозите наричат това „летящи реки“: потоци влага в атмосферата, по-големи от Амазонка в течно състояние. Затова изсичането на една площ се усеща като суша в друга, която е на стотици километри. Гората не само получава дъжд — тя го произвежда и го изпраща нататък.
Ето защо изсичането работи по-различно, отколкото си представяме. Отнемаш дървета, намаляваш изпарението, намаляваш дъжда — и следващата година гората расте по-трудно. Може да изглежда линеен процес, но не е. Има праг: докато вали достатъчно, системата се възстановява; след като вали под определена граница, част от нея се превръща в савана и не се връща обратно, защото няма кой да върне влагата. Поради това учените говорят не за постепенна загуба, а за точка, след която връщането е много по-скъпо от спирането. Прагът е невидим, докато не бъде преминат.