В парка в обед е с няколко градуса по-хладно, отколкото на булеварда. Разликата се усеща още на входа: под дърветата въздухът е по-тежък и по-влажен, а сянката се движи по алеята, докато слънцето се мести. Хората лягат на тревата, децата тичат около чешмата, а на пейка до оградата спи човек. Някой минава с куче, друг чете, трети говори по телефона. Паркът изглежда като място за почивка, но всъщност работи като техническа система: охлажда, задържа вода, чисти въздух и намалява стреса. Затова и сянката е първото нещо, което човек търси, без да се замисля.
Как работи охлаждането? Дърветата дават сянка, която намалява нагряването на настилката и стените, а чрез листата изпаряват вода и така понижават температурата на въздуха около себе си. Затова единственото дърво пред блока не е украшение, а климатична инсталация с безплатна поддръжка, ако е посадено правилно. Освен това корените задържат вода при порой, листата хващат прах, а зелената площ намалява шума. Ползата е разпръсната, а цената за поддръжка е видима — и точно това е политическият проблем. Ето защо и едно голямо дърво струва повече от цяла алея млади фиданки.
Защото бюджетът за поддръжка се вижда, а ползата не се вижда. Едно дърво не се брои за инфраструктура, докато не се наложи да се отреже, и тогава всички забелязват. Поради това парковете често се проектират като декорация: хубава снимка, малко пътеки, много плочки. Работещият парк е друг: големи свързани зелени площи, които правят въздушни коридори, входове от всички страни, ясни пътеки, сянка, пейки, вода и тоалетна. Без последните две неща семействата с деца не остават дълго, колкото и красиво да е. Следователно и бюджетът за поддръжка е по-важен от бюджета за откриване.