В края на юли асфалтът излъчва топлина и в десет вечерта е по-горещ от въздуха. По фасадите на панелите висят климатици, които бръмчат и изхвърлят горещ въздух навън, а вътре хората затварят прозорците. Улицата е тясна, дървета почти няма, а сенките свършват до обяд. Температурата в града е с няколко градуса по-висока, отколкото в покрайнините, и разликата не е в климата, а в настилките, сградите и липсата на зеленина. Това се нарича градски топлинен остров и той има пряко отношение към здравето. Затова и въпросът не е дали е горещо, а защо на едни места е по-горещо от други.
Механизмът е физичен. Тъмните повърхности поглъщат слънчева енергия и я отдават бавно, затова градът не се охлажда през нощта. Стъклото и бетонът отразяват и задържат топлина, а климатиците добавят още, защото преместват топлината отвътре навън. Липсата на дървета означава липса на сянка и на изпарение. Най-важна е нощната температура: ако тялото не се охлади през нощта, топлинният стрес се натрупва и рискът за възрастни и болни хора расте. Ето защо и нощта е по-важна от деня: тялото се възстановява само когато температурата падне. Това е и причината горещите вълни да убиват в градове, а не в села.
Поради това адаптацията е въпрос на дизайн, а не само на климатици. Сянката е най-евтиното охлаждане: сенници, навеси, дървета, арки. Ориентацията на прозорците решава колко слънце влиза; вътрешните дворове създават течение; светлите покриви отразяват; зелените покриви охлаждат и задържат вода; тесните сенчести улици работят по-добре от широките открити булеварди. Има и въпрос за вода: фонтан, чешма или канал понижават температурата на въздуха около себе си, но изискват поддръжка. Следователно и най-доброто охлаждане е това, което не изисква ток. То работи и при спряно електричество, което в гореща вълна не е рядкост.