Рано сутрин пред кошера има оживление, което изглежда хаотично само на пръв поглед. Пчелите излизат една след друга, кръжат за секунда, сякаш се ориентират, и поемат в различни посоки. Една се връща с жълт прашец на краката, друга танцува на питата, трета изгонва натрапник от входа. Кошиерът е град с работа, разпределение и комуникация, а не сбор от насекоми. Онова, което ни интересува най-много, е страничен продукт от тази работа: докато търсят нектар, пчелите пренасят прашец и така позволяват на растенията да дадат плод. Затова кошерът се чете като разписание, а не като картинка.
Опрашването е пренос на мъжки клетки към женската част на цвета и то трябва да стане в точното време. Вятърът го прави за житата и за много дървета, но за голяма част от плодовете и зеленчуците е нужен посредник, който да посети правилното цвете. Пчелата е удобен посредник, защото посещава един и същи вид, докато има нектар, и така пренася прашец точно където трябва. Затова опрашването е услуга с икономическа стойност, макар никой да не я плаща на насекомите. Тя просто се случва, докато не спре, и тогава се забелязва.
Опрашителите не са само медоносните пчели и това е важно за устойчивостта на системата. Има диви пчели, мухи, пеперуди, бръмбари, прилепи и дори птици, а различните имат различни часове, различни предпочитания и различна устойчивост на времето. Ето защо разнообразието е важно: студена пролет може да спре едните, но не и другите, а горещ ден измества активността. Земеделието, което разчита само на един вид, е уязвимо точно както нивата с една сорта. А медоносната пчела е опитомено животно, не дива природа, и се управлява като стадо. Поради това броят на кошерите не е мярка за здраве.