Сутринта е студено и слагаш по-дебело яке. Обядът е топъл и го сваляш. Това е времето — състоянието на атмосферата в даден момент на дадено място. Климатът е друго: той е разпределението на тези състояния за дълъг период, с техните вероятности и граници. Затова една сутрин не казва нищо за климата, както един телефонен разговор не описва приятелство. Времето е събитие, климатът е статистика и двете се измерват с различни инструменти. Затова е честно да се каже, че климатът не е нещо, което усещаш сутрин, а нещо, което се вижда в таблица след много години.
За да опишеш климата, ти трябват десетилетия наблюдения — средни стойности, разсейване, честота на крайностите. Ето защо климатологът не казва какво ще е времето на първи март след двадесет години; той казва какъв дял от дните ще бъдат топли, колко често ще има суша и колко тежки ще са валежите. Това е разликата между прогноза и очакване. Прогнозата е за конкретен ден, очакването е за това какъв тип дни ще преобладават. Статистиката не звучи убедително, защото човек помни събития, а не средни стойности; точно поради това климатът се описва с числа.
Защо тогава статистиката работи, след като времето е хаотично? Защото хаосът ограничава предвидимостта на отделното състояние, но не и на разпределението. Малките смущения растат и след около две седмици правят конкретната прогноза безполезна, но енергийният баланс на планетата остава същият. Слънцето внася определено количество енергия, повърхността отдава определено количество обратно, а парниковите газове променят този баланс. Промяната на баланса мести цялото разпределение, а не един ден. Следователно въпросът не е дали моделът познава всеки ден, а дали описва правилно разпределението на дните за година напред.