Една карта на Африка, нарисувана в европейска стая, има прави линии, които не следват нито река, нито планина, нито езикова граница. Тези линии са станали държавни граници и са останали такива след независимостта. Днес човек може да живее на пет километра от роднините си и да му трябва виза, за да ги види. Това е един от най-дълготрайните резултати на колониализма и той не е бил замислен като резултат — просто никой не е мислил за хората, когато е чертал. Затова границите са може би най-дълготрайният документ, който колониализмът е оставил, и най-трудният за поправяне.
Колониализмът не е едно събитие, а няколко века с различни форми. Има търговски компании, които управляват територии заради подправки и метали. Има заселнически колонии, в които местното население е изтласкано или унищожено. Има и по-късна фаза, в която европейските държави разделят континенти на сфери на влияние с договори помежду си. Във всички случаи общото е едно: решението се взема другаде, а цената се плаща тук. Ето защо е по-точно да се говори за колониализми в множествено число — опитът на Индия не е опитът на Конго или на Алжир.
Икономическият механизъм е бил прост и ефективен за центъра. Колонията изнася суровина и внася готов продукт. Пътят и пристанището се строят не за да свържат вътрешността, а за да изведат стоката към кораба. Оттук и днес много бивши колонии имат железопътни линии, които отиват от мина до пристанище и не свързват нищо друго. Инфраструктурата не е неутрална — тя е форма, която продължава да оформя икономиката десетилетия след края. Поради това икономическата структура надживява политическата: флагът се сменя за един ден, а железопътната линия остава сто години.