Човек със силна болка в гърба чака резултата от скенера. Изследването излиза чисто — никаква дискова херния, никакво възпаление, нищо, което да обясни защо не може да се наведе. Той се чувства объркан, а понякога и обвинен: щом нищо не се вижда, значи ли, че болката е измислена? Не. Скенерът показва структура, а болката е резултат от обработка, и двете не са едно и също нещо. Това е едно от най-важните недоразумения в медицината и то произтича от смесването на две неща — увреда и страдание.
Болката започва с ноцицепция. Нервни окончания усещат механично, термично или химическо дразнене и изпращат сигнал. Но този сигнал не е болка. Той влиза в гръбначния мозък, където може да бъде усилен или отслабен. После отива в мозъка, който го сглобява с памет, очакване, страх и контекст. Болката е изходът на тази обработка, а не самият вход. Затова е възможно да има вход без болка и болка без вход. Това обяснява защо уплашен човек усеща по-силно същото дразнене. Точно тук се ражда объркването на всеки, който търси причината само в тъканта.
Системата има вградени спирачки. Мозъкът може да пусне низходящи сигнали, които намаляват предаването в гръбначния мозък — затова болката намалява, когато си съсредоточен в нещо друго, и се усилва, когато си сам и чакаш. При хронична болка тази система се настройва погрешно: нервите стават по-чувствителни, прагът пада, и стимул, който преди не е бил болезнен, започва да бъде. Тялото учи болката като защитен отговор и после я пуска и без реален стимул. Това е централна сенситизация и тя е реална промяна в нервната система, не слабост на характера.