Изнамерваш си глезена и след час мястото е топло, подуто и боли при допир. Не можеш да обуеш обувката, а кожата е зачервена и опъната. Това не е болест, а ремонт: тялото е разширило съдовете, пуснало е течност и клетки в тъканта и е започнало да чисти. Точно затова възпалението има четири стари признака — зачервяване, топлина, подуване и болка. Затова и лекарите гледат не само болката, а и как изглежда мястото и колко дълго продължава. Всички те са странични ефекти от това, че нещо се случва на мястото, а не че нещо се е счупило окончателно.
Механизмът започва с химически сигнали. Увредените клетки и имунните клетки отделят вещества, които разширяват кръвоносните съдове и правят стените им по-пропускливи. Така течност и бели клетки излизат в тъканта, мястото се подува, а болката е сигнал да не го използваш. После идват клетки, които изчистват остатъците, и други, които започват да възстановяват. Когато процесът свърши, той трябва да спре. Ето защо и всяко възпаление има начало и край, а проблемът е когато краят не дойде. Ако не спре, започва да разрушава това, което е трябвало да пази.
Поради това има остро и хронично възпаление и те не са едно и също. Острото е кратко, ясно и полезно: порязване, инфекция, навяхване. Хроничното е тихо, продължително и вредно: то не лекува, а поддържа дразнене и постепенно уврежда тъканта. Днес много заболявания се описват като възпалителни — от ставни и кожни до сърдечно-съдови и метаболитни. Следователно и думата „възпалително“ в името на болест не обяснява причината, а описва механизъм. Това не значи, че всички имат една причина; значи, че в тях участва един и същ механизъм.