Дръжката на шкафа се счупи. Пластмасова е, стара е и няма как да се намери същата. Преди десет години това означаваше обикаляне по магазини и компромис с различен размер. Днес можеш да я измериш, да нарисуваш модел и да я отпечаташ за час. Принтерът не изважда готов предмет от калъп. Той полага тънък слой материал, после още един върху него, и така хиляда пъти. Файлът се нарича модел и е просто геометрия, а не описание на материала или на поведението. Предметът се ражда отдолу нагоре, като седимент, а не като отливка.
Механизмът има три стъпки. Първо, триизмерен модел — файл, който описва повърхността като набор от триъгълници. Второ, нарязване на слоеве: програма реже модела на хоризонтални парчета и планира пътя на главата. Трето, полагане: разтопена пластмаса, втвърдяваща се смола или слепен прах, слой по слой. Точността зависи от дебелината на слоя — по-тънък значи по-гладко и по-бавно. Затова един и същ модел може да се отпечата в различен материал и да се държи различно. Затова цената на бройка зависи от времето, не от материала. Това е производство без калъп, без матрица и без минимална партида.
Икономиката е обърната наопаки. При класическото производство скъпо е да започнеш: трябва калъп, настройка, партида. После всеки следващ брой е евтин. При печата скъпо е да направиш първия брой, а вторият струва почти същото като първия. Ето защо печатът печели при единични бройки и губи при милиони. Той не е по-добра фабрика. Поради това печатът не е по-добра фабрика, а фабрика за партиди от едно. Никой не плаща за калъп, който не съществува. Той е фабрика, която работи с партида от едно — и това отваря съвсем други пазари.