Столът е от тръби и опънато платно. Няма резби, няма позлата, няма нищо, което да показва цена. Изглежда така, сякаш е направен от човек, който е мислил само за това как да седиш и как да не се скъса. Точно това е идеята и точно това е скандалът. Когато се появява, публиката е свикнала на мебел, която имитира миналото. Затова тя е и първата школа, която мисли за предмета като за серия, а не като за единична вещ. Баухаус предлага мебел, която приема настоящето: масово производство, метал, стъкло, евтини материали, ясна конструкция.
Основният принцип е, че формата следва функцията. Това не значи, че всичко трябва да е грозно и практично. Значи, че формата се извежда от задачата, а не се добавя отгоре като украшение. Ако столът трябва да седи, той трябва да има опора, ъгъл и повърхност. Всичко останало е въпрос на избор, а изборът трябва да има причина. Затова в тези предмети няма нито един елемент, който да не може да бъде обяснен. Поради това критерият за качество се мести от „колко е украсен“ към „колко точно е решен“. Това прави дизайна проверим и това го прави толкова влиятелен.
Второто правило е честност на материала. Дървото не бива да изглежда като камък, а пластмасата — като дърво. Ако една повърхност е метал, тя трябва да показва, че е метал, включително чрез блясъка си. Тази идея изглежда наивна днес, когато всичко имитира всичко. Но тя има морален заряд: тя казва, че предметът не трябва да лъже за това от какво е направен. Поради това и днес е трудно да се различи минимализъм от бедност: и двете изглеждат като нищо. Ето защо и мебелите от тази школа изглеждат „голи“ — те не се преструват на нищо.