Шестдесет души чакат на снимачната площадка. Актьорът пита дали да играе репликата ядосано или тихо. Операторът пита дали да завърти камерата. Художникът пита дали картината на стената трябва да е обърната. Някой трябва да отговори на трите въпроса едновременно и този някой е режисьорът. Не защото знае повече от всеки от тях, а защото някой трябва да носи последната дума. Затова първата задача на един режисьор не е естетическа, а организационна: да създаде място, на което решенията се вземат навреме. Без нея снимачният ден се разпада на безкрайни обсъждания.
Работата на режисьора не е да прави всичко, а да решава всичко спорно. Тон, темпо, кой кадър остава, кой актьор влиза в ролята, какво се вижда и какво се скрива. Затова тя е и политическа: той превежда текста в намерение и после убеждава сто души да работят в тази посока. Тъкмо затова най-добрите режисьори говорят за подготовка, а не за вдъхновение: вдъхновението идва само там, където има рамка. Добрият режисьор има ясна представа какво иска и достатъчно гъвкавост да я промени, когато на площадката се появи нещо по-добро от плана.
Има два стила на ръководене и те дават различни филми. Единият създава среда, в която всеки дава най-доброто си: задава въпрос, слуша, оставя оператора да предложи решение, оставя актьора да опита втора версия. Другият налага решение, което никой не разбира, и разчита на точност. На практика повечето работят по средата: ясна посока и отворени врати за предложения, но само от хора, които знаят какво иска филмът. Първият може да загуби време, но печели открития; вторият е бърз, но всичко зависи от това дали визията му е достатъчно добра, за да не се нуждае от чужди идеи.