В една тетрадка имам половин изречения, които съм записвал с години, и нито едно от тях не е песен. После, докато миех чинии, дойде припевът — цял, с мелодия и с усещане за посока. Оставих чиниите и го записах на телефона, като го изпях фалшиво, за да не го забравя. После седях два часа и се опитвах да построя останалото около него. Песента не се появи цяла; появи се една част, а останалото беше работа, и то доста скучна. Затова песните рядко се раждат цели и това е нормално.
Песента обикновено има куплет, припев и мост. Куплетът разказва, припевът повтаря основната емоция, мостът предлага промяна. Повторението е ключово — то прави песента запомняема, а контрастът — интересна. Затова припевът често е прост, а куплетът — по-плътен: първият трябва да се пее от всички, вторият може да носи подробности. Формата е невидима за слушателя, но задължителна за автора, защото без нея песента се разпада на идеи. Поради това е полезно да се знае, че припевът е обещание, а куплетът е причината да му повярваш. Това е цялата механика.
Добрият текст и добрата мелодия работят заедно. Мелодията решава къде има място за дълга гласна, а текстът трябва да уважи това място, защото високите тонове не обичат струпване на съгласни. Поради това авторите понякога сменят дума не защото е неточна, а защото не пасва на дъха. Това изглежда като компромис, но всъщност е занаят: песента е форма, в която смисълът и звукът трябва да се съгласят, иначе единият саботира другия. Ето защо добрият текст изглежда естествен, макар зад него да има много проби и смени на думи. Никой не вижда работата.