Един град има висок доход на човек от населението и ниска продължителност на живота. Друг има по-нисък доход и хората живеят по-дълго. Ако питаш само първото число, първият град е по-успешен. Ако питаш как живеят хората, отговорът е друг. Брутният вътрешен продукт мери колко се произвежда, а не как се живее — и това не е критика към мярката, а описание на това какво всъщност измерва тя. Проблемът започва, когато едно число се използва като отговор на въпрос, за който не е създадено. Затова класацията е удобна за разговор и опасна за решения, защото подрежда държави, а хората живеят в квартали.
БВП събира стойността на всичко произведено за година. Той е полезен, защото е сравним, редовен и труден за манипулиране в голям мащаб. Но има три вградени слепи петна. Първо, не вижда разпределението: страна с висок среден доход и огромно неравенство може да изглежда по-добре от страна с по-равномерно разпределение. Второ, не вижда вредата: замърсяване, задръствания и болести влизат като растеж, когато някой плаща да ги лекува. Трето, не вижда нещата без цена. Ето защо БВП е добър показател за това колко може едно общество да си позволи, и лош показател за това какво е избрало да си купи.
Оттук се появиха други мерки. Очаквана продължителност на живота, години в добро здраве, детска смъртност, неравенство в доходите, свободно време, достъп до образование. Има и съставни индекси, които комбинират няколко от тези неща в едно число — удобно за класации и опасно за разбиране, защото тежестите между отделните части са избор, който рядко се обяснява. Всяка мярка избира какво да брои; въпросът е дали изборът е обявен. Поради това е полезно да гледаш не едно число, а три, които не могат да се подобрят едновременно без реална промяна.