След наводнение икономистите отчитат ръст. Ремонтите, новите уреди, работата на строителите — всичко това влиза в брутния вътрешен продукт като произведена стойност. Хората са загубили покъщнина и спокойствие, а числото е пораснало. Това не е грешка в изчислението, а в очакването: БВП мери колко се произвежда, не как се живее, и двете не са едно и също. Затова числото трябва да се чете заедно с това, което е останало извън него: загуби, разпределение, време.
Какво отчита и какво пропуска? Отчита всичко, за което има платена сделка: стоки, услуги, държавни разходи, инвестиции. Пропуска домашен труд, грижа за деца и възрастни, свободно време, чиста природа. Пропуска и разпределението — една държава с висок БВП и огромно неравенство може да има много бедни. Затова средното число може да е вярно и въпреки това да не описва ничий живот. Поради това и сравнението между държави е полезно само докато помним, че мерим производство, а не живот.
По-фин е и следният проблем: БВП не различава дейности, които добавят, от такива, които поправят. Замърсяването вдига разходите за здраве, престъпността — разходите за охрана, задръстванията — разходите за гориво. Всичко това е производство и всичко влиза в числото. Ето защо страна, която харчи много, за да компенсира собствените си проблеми, може да изглежда по-богата от страна, която няма тези проблеми. И политика, която цели само ръст, произвежда точно това, което мери, и пропуска останалото.