На малък концерт в читалище китаристът скъса струна в средата на песен. Всички замълчаха, той се засмя, взе другата китара и започна от мястото, където беше спрял. Звукът беше по-лош, темпото се разпадна за миг, а публиката избухна в аплодисменти. Никой нямаше да помни перфектно изсвирена песен. Всички помнеха точно тази грешка. Затова концертът е нещо различно от записа: там грешката е част от събитието, а не дефект, който трябва да бъде изтрит. Поради това си спомням не песните, а лицето на китариста, когато вдигна очи към залата. Това не се записва.
На живо има риск: грешка, настроение, тълпа. Точно затова е ценно — усещането, че си там, докато се случва. Записът може да бъде повторен, сравнен и поправен; концертът съществува веднъж и после остава само в паметта на хората, които са били. Физическото присъствие синхронизира публиката и създава общност за два часа. Поради това цените на билетите растат, докато записите стават почти безплатни: преживяването не може да се копира и не може да бъде изтеглено. Ето защо концертът е скъп не защото е по-добър, а защото не може да бъде повторен.
Освен това концертът има социална функция, която рядко се признава. Хората отиват не само да чуят музика, а за да бъдат в стая с други, които харесват същото. Поради това публиката е част от изпълнението: тя определя кога да се аплодира, кога да се млъкне и колко дълго да продължи бисът. Изпълнителят работи с тази енергия и често свири различно в различни зали. Записът не знае нищо за това; той е снимка на звук, направена в отсъствието на стаята. Ето защо залите имат значение: една и съща група звучи различно в клуб и в зала с хиляда места.