Една партия получава четиридесет процента от гласовете и половината места. Друга получава десет процента и почти нищо. Трета получава пет процента и влиза, защото е преминала прага. Никой не е излъгал, никой не е откраднал глас — просто правилата за превръщане на гласове в места са такива. Избирателната система е най-скучната и най-важната част от демокрацията, защото тя решава не кой печели симпатиите, а кой печели властта от тези симпатии. Затова реформата на избирателната система е по-важна от смяната на един лидер — тя определя какво може да направи всеки бъдещ лидер.
Мажоритарната система избира по един представител от район и печели този с най-много гласове. Тя дава ясни мнозинства, силен местен представител и лесно сваляне на правителство. Цената е, че гласовете за губещите изчезват напълно: партия с двадесет процента навсякъде може да остане без нито едно място. Пропорционалната система разпределя места според дела на гласовете. Тя е по-точна, но произвежда много партии и трудни коалиции. Ето защо изборът между двете не е технически: той решава дали политиката ще се прави в районни офиси, или в сградата на партията.
Освен това има междинни варианти, които рядко се обсъждат, а решават много. Прагът за влизане в парламента отрязва малките партии и намалява раздробяването. Преференциалният вот позволява на избирателя да подреди кандидатите и така намалява властта на партийните централи. Размерът на района определя колко точно е представителството: колкото по-малък е районът, толкова по-близо до мажоритарност; колкото по-голям, толкова по-пропорционално. Всяка от тези настройки е политическо решение. Оттук всяка промяна на тези настройки трябва да се обсъжда като промяна на резултата, а не като техническа подробност от закона.